Каква е по закон разликата между неустойка и задатък и по

Каква е по закон разликата сред наказателна клауза и задатък и по какви правила се дефинират те и техните размери?

Х.С, София

В закона за отговорностите и договорите (ЗЗД) има няколко общи правила за това какво се случва при несъблюдение на отговорностите по един контракт. Така, когато длъжникът по един двустранен контракт не извърши задължението си заради причина, за която той дава отговор, то кредиторът може да скапе контракта. Това може да стане, като последният даде на длъжника подобаващ период за осъществяване с предизвестие, че след приключването на периода ще счита контракта за негоден. Предупреждението би трябвало да се направи документално, когато договорът е подписан в писмена форма.

Кредиторът може и да съобщи на длъжника, че скапва контракта, и без да даде период, в случай че осъществяването е станало невероятно напълно или частично, в случай че заради веселба на длъжника то е станало неефикасно, или в случай че задължението е трябвало да се извърши безусловно в уговореното време. Разваляне на контракта не се позволява, когато неизпълнената част от задължението е незначителна предвид на интереса на кредитора. Едно от значимите правила е, че правото да се скапва договорът се погасява с петгодишна отминалост.

Длъжникът пък не дава отговор, в случай че невъзможността за осъществяването се дължи на причина, която не може да му се вмени във виновност. В същото време обаче обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за осъществяване на задължението, не го освобождава от отговорност.

Важно е да се означи, че компенсацията, което се дължи при несъблюдение, обхваща претърпяната загуба и пропуснатата изгода, доколкото те са директна и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат планувани при възникване на задължението. Но в случай че длъжникът е бил безсъвестен, той дава отговор за всички директни и непосредствени вреди. Ако неизпълнението се дължи и на условия, за които кредиторът е виновен, съдът може да понижи компенсацията или да освободи длъжника от отговорност.

И тук стигаме до хипотезите, свързани с даването или уговарянето на избрани суми при сключването на договорите, които да подсигуряват тяхното осъществяване или пък компенсациите при тяхното несъблюдение.

Затова Закон за задълженията и договорите дефинира и разпоредбите за наказателна клауза и аванс. Неустойката обезпечава осъществяването на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се потвърждават. Кредиторът може да желае обезщетение и за по-големи вреди. Ако неустойката е прекалено огромна спрямо претърпените вреди или в случай че задължението е изпълнено погрешно или частично, съдът може да понижи нейния размер. 

Задатъкът пък служи за доказателство, че е подписан договорът и обезпечава неговото осъществяване. Ако страната, която е дала задатъка, не извърши задължението си, другата страна може да се откаже от контракта и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отвод от контракта може да желае задатъка в двоен размер. Ако изправната страна избира да желае осъществяване на контракта, компенсацията за вредите се дефинира по общите правила.

За наказателна клауза приказва и Търговският закон. Там е записано, че не може да се понижава заради прекаленост неустойката, дължима по комерсиална договорка, подписана сред търговци.

Пак там се вкарва и понятието отметнина. Ако при подписване на контракт една от страните е дала или дала обещание нещо, ако се отметне, тя може да се откаже от контракта, в случай че не е почнало осъществяването му. Отметналата се страна е длъжна да заплати отметнината, а в случай че я е дала при подписване на контракта, тя я губи, разпорежда Търговски закон. Когато договорът се извърши, отметнината се връща или се прихваща. Тя се връща и при преустановяване на контракта по взаимно единодушие.